Моето призвание

Един ден в разговор с моя татко той ми разказа една своя лична история, която ме накара да се замисля кое е нещото, което в работата си правя от цялото си сърце. Ще я разкажа и на вас...

„Когато бях ученик, разхождайки се един ден из улиците на нашия квартал, около спирка „Павлово“, изведнъж на необичайно място за движение, изневиделица изскочи една лека кола и много сериозно ме удари. Наложи се да ме приемат в болница. Дядо ти имаше един приятел, голям адвокат от Кирковския район, заедно дойдоха в болницата. Ядосани сновяха около болничното ми легло и си говореха, а приятелят му каза: – Хайде, Мите, ще заведем иск в съда срещу този, ще го попилеем, ти не го мисли, само вземи решението. Tогава дядо ти спокойно му отговори: – Щом момчето ми е живо и здраво, нямам нужда от друго, а само от време да сме заедно.“ 
 

Тази история ми даде усещането, че моето призвание е да помагам на хората да видят всичките си възможности.